Сама си,
сама,
сред тълпата на пазара,
загърната в небесния покров,
минаваш ти сред млади и сред стари,
но спираш се до всеки с любов.
В хорските очи
ти се вглеждаш топло,
събираш длани земните ни грижи.
Ти
достигнала до дъното на болката,
се питаш кой и как, как обича ближния.
Сълзите ти за нас, за нас са покровице,
за грешните,
които губим пътя.
А как винаги смирено в храма молим се,
а после пак разпъваме с чинати.
Сама си,
сама,
сред тълпата и растилаш небесния покров,
за да ни пазим
от нас самите лутещи се скитници,
между вяра,
любов и омразни.
Сълзите ти за нас, за нас са покровице,
за грешните,
които губим пътя.
А как винаги смирено в храма молим се,
а после пак разпъваме с чинати.
Сълзите ти за нас,
за нас са покровице,
за грешните,
които губим пътя.
А как винаги смирено в храма молим се,
а после пак разпъваме с чинати.