Конят бял, сам поема на път,
колко искам това да е връщане,
беше рано да стига отвът.
и какво да го правиш,
прегръщаш го.
Той не вие пълуди луни,
както бедните вързани кучета,
той се смее,
когато боли и кърви сред сърцата отключени.
Конят бял с очи мегали преди да отлети,
и без него аз оставам тук при моите земни дни.
Конят бял с небе, т'облак тръгва си от мен,
и за него аз се моля всеки ден,
всеки ден,
всеки ден.
Конят бял си отива от тук,
ах как искам това да е връщане,
тихолитва нагоре без звук,
и какво да го правя,
прегръщам го.
Конят бял с очи мегали преди да отлети,
и без него аз оставам тук при моите земни дни.
Конят бял с небе, т'облак
тръгва си от мен,
и за него аз се моля
всеки ден,
всеки ден,
всеки ден.