Леко мислие,
сладък грях,
враго мой,
изпътнико верен,
и в очите ми впръска,
впръска смях,
нежна музика в моите вени.
Ти упорство ми вдъхна без край,
чужди плен да не падам все цяло,
и което не мога да свърша до край,
да го свърша в самото начало,
да съм къл и метал в този свят,
който нищо почти не умея.
Да лекувам скръпта с шоколад
и все пред чужди очи да се смея.
Нежна музика в моите вени,
да съм къл и метал в този свят,
който нищо почти не умея.
Да лекувам скръпта с шоколад и все пред чужди очи да се смея.