Както са съм в прерината жега,
Слънце и огън ми пече в очите,
Дюните насреща ми намигат,
Вятъра ми свири през будлите,
Само ти далече си стоиш,
И вече стъпките ти пясък ги облече.
Както са съм в прерината жега,
Птиците по мене си почиват,
Изподеля птичата си сага,
От стеблото ми вода наливат,
Само ти далече си стоиш,
И вече стъпките ти пясък ги облече.
Зам не заприща,
Ми мираш, сякаш те виждам,
През пустинята на суховто кили,
Ти към мене препускаш с пълни сили,
През пустинята на суховто кили,
Ти към мене препускаш с пълни сили.
Както са съм в прерината вече,
Няма съм луната ми говори,
Седнал си ми пак върху будлите,
Тръгвай си сега ловя звездите,
Само ти далече стой от мен,
Че вече сянката ти дълга е и пречи.
Зам не заприща,
Ми мираш, сякаш те виждам,
През пустинята на суховто кили,
Ти към мене препускаш с пълни сили,
През пустинята на суховто кили,
Ти към мене препускаш с пълни сили,
Чем възможда се да живим,
Трябва ,
Не за живот,
Не за
романта,
Не за
чинство ,
През пустинята на Словско, ти ли ти към мен препускаш с пълни сили, с пълни сили, с пълни сили.
Взад ме заприжда и мираж сякаш те виждам.
През пустинята на Словско, ти ли ти към мен препускаш с пълни сили, с пълни сили.