Айде малко танци от мен с едно старо парче,
което се казва
Има ли цвета?
Има ли седна ли хора?
Няма вече, отдавна няма седна ли хора.
Страхотни?
Още еднъж!
Обичам моето дясно.
Обичам фронта.
Обичам лявото.
Всички са тук, как тая вечер.
Дами и господа,
искам силно да поздравите и президента на република да е тук,
господин Румен Радов между другото.
Фенисмен ти за него.
Страхотно е!
България е тук, тая вечер.
За мен е чест.
Завърх!
От вас са танците е така.
Ей!
Няма да те питам,
това което криеш много нощи,
о,
фен!
Което знае да помага.
Няма да те питам,
да ти различно нещо случва с теб.
Всичко е различно.
Няма да се робя в душата ти да търся много място за мен.
О, о!
Мога да те питам,
е много ниво смикам,
нощи споднат смутен.
Което знае.
Сея!
Има ли цвятя, хвале, плото до тебе?
На вера написан, някакъв любим.
Има ли клапата, ти мисли за него?
За нищо, което не можеш да спиш.
Дой!
Има ли цвятя, хвале, плото до тебе?
На вера написан, някакъв любим.
Има ли клапата, ти
за нищо, което не можеш да спиш.
Дам ви, господа, ръцете го назад.
Мария Матев!
Хвале,
ръцете го реплика.
Накъде си към мен, ако извик?
Хвале, хвале, хвале!
О, май бе, бе!
Нека да останем тук,
нека да изикаме една книжка.
Нека да останем тук,
нека да изикаме една книжка.
Нека да останем тук,
нека да изикаме една книжка.
Нека да останем тук,
нека да изикаме една книжка.