Тая вечер падат бариери,
всичките след мен са поудели.
Музиката нека да се чува,
поръчай още, дома си струва.
Пускай песента като пристигам,
като ескалатор всеки вдигам.
Зная как да бъда без различия,
за да прикрия,
че те обичам.
За коя ли мислиш като лягаш сам?
За коя ли ти сега си папиян?
Да я песен да ти паде грамата и да пари,
пари,
пари франата.
Но във маклид има една отлута,
но в флаш и водке да се окупам.
И в песму,
а в усвета полупам,
не зови и нисъм више доступан.
Не зови и нисъм више доступан.
И не съм ти вече мило,
върху огледалото щербило.
Нищо не дължа и го показвам,
какво любе на самутра те отрязвам.
Стой,
стой,
за луце брой,
брой,
сега ме гледай в чужо,
се парай,
не питай с кой,
кой.
Стой,
стой,
до мене той,
той,
ако ме питаш как е името му,
ще ти кажа, мой.
За коя ли мислиш,
като лягваш сам,
за коя ли ти сега си пак пиан?
Тая песен,
да ти паде драмата и да пари,
пари,
пари франата.
И да пари, пари, пари франата
Ей, нали не!
Да я песен, да ти паде драмата
И да пари, пари, пари франата
А в мъкли дима я да одлутам
А в флаши водки я да се окупам
И уз песму ову седа полупам
Не, не, не зови, нисам више доступна