Слъзите
Смешната си маска
Забравяш всички думи с дин
И залата ти ръкопляска
Макар сърцето да боли
И ти пристъпваш цял в усмивка
И гръм в ушите ти смя
И сам се смеш без почивка
Забравил себе си и тя
И чак когато всичко свърши
И празна залата мълчи
Тогава можеш да избършиш
Слъзите в двете си очи
Сърцето почва да те стяга
И пак душата те боли
Но кой ли може да избяга
От своята съдба, нали?
И ти пристъпваш цял в усмивка
И гръм в ушите ти смя
И сам се смеш без почивка
Забравил себе си и тя
И чак когато всичко свърши
И празна залата мълчи
Тогава можеш да избършиш
Слъзите в двете си очи
И даже да е неприветна
Сърцето почва да те стяга
Сърцето почва да те стяга