Той ще подслони душата ти,
ако ти си сам.
Той ще утеши тъгата ти,
ако ти си сам.
Кой ще стопли пак ръцете ти,
ако си сама?
Кой ще ти даде сърцето си,
ако си сама?
Той както птиците летят, в небето две по две,
не може своя земен път.
Човекът без човек,
е като птиците летят,
в небето две по две,
не може своя земен път.
Човекът без човек.
Има радост не пресъхваща в моите очи,
Има песен не заглъхваща в моите гради,
Има въглени не гаснещи в моите ръце,
Има обич не залязваща в моето сърце.
Той както птиците летят, в небето две по две,
не може своя земен път.
Човекът без човек,
е като птиците летят, в небето две по две,
не може своя земен път.
Човекът без човек,
е като птиците летят,
в небето две по две,
не може своя
земен път.
Човекът без човек.