Спресахнули слезы,
Без чувства и мечт и протягам аз
Крацете си напред
И нужда ги целува вместо отлед
Очите ми
от маката са вече слепи
Рацете ми сапар в молитва слети
И не човешка, болька в мен окови стяга
И само вспомина гори В душите истязани
И две задани боли И вечно да корви
О Боже мой,
за что повехна любовь-то ни
И заради какого садбата ме изиграл?
Да
не накаже с мечти
неизживяни Срцето ми е прашен камак в постиня
Че беше ти за мен
като святиня
Аз исках обидж ти ми даде милостиня
И само вспомина гори В душите истязани
И две задани боли И вечно да корви
И само вспомина гори В душите истязани
И две задани боли И вечно да корви
И само вспомина
гори В душите истязани И две задани боли И вечно да корви