Слухове за нас се нося,
че любовта ни грешка е.
И твои снимки веждам вече
на други телефоните.
Пропивам ните си
и лажа, че не ме боли.
А самотата ме следи,
бутилка в ръка.
Звъня на бързата,
може да им кажат,
че съм безсърдце.
А телефоният ми указа, те обращаме при теб.
Кажи ми твоята цена, за слюзи ще я изплатя.
Но невъзможно е да съм без теб,
ако те няма,
ще умра.
Виждаш ли ме във саня си, а се моля да заспя.
А нашата любов се сгита, прескъсена от мисълта.
Че няма местът с теб, и давя се от алкохол.
Но не минава и болище от кача.
Звъня на бърза помощ,
да им кажат,
че съм безсърдце.
А телефоният ми указа, те обращаме при теб.
Кажи ми твоята цена, за слюзи ще я изплатя.
Но невъзможно е да съм без теб,
ако те няма,
ще умра.
Като празна стая сме за посетители.
А като влязат в нея, виждат само 4 стени.
Чувствата,
пазим ги като очите си.
А любовта ни чака пак да си я върнем.
Звъня на бърза помощ,
да им кажат,
че съм безсърдце.
А телефоният ми указа, те обращаме при теб.
Кажи ми твоята цена, за слюзи ще я изплатя.
Но невъзможно е да съм без теб,
ако те няма,
ще умра.