Препълни соби,
бе седим воня
Тесно об стени,
с погледом бега
Ненописъм върти оазди, седа я не слиши
Препълни соби,
не спроти нега
Угасните гласове да спит слиши свое сърце
Какво разбия,
какво боли
Заприте зле духове в стекленице
Най
там
се веселия,
ная постия
На други страни,
блещицин хрупа в тъмна котл
Скозарца мроки,
звучме й обожа
Биле вид на страхове,
покрив зомбиеми,
след долу тлър неби
Препълни соби, си блазни тости
Угасните гласове да спит слиши свое сърце
Какво разбия,
какво боли
Заприте зле духове в стекленице
Най там
се веселия,
ная постия
Угасните гласове да спит
слиши свое сърце